„Хай, м“. Така започвам чатовете в една долнопробна социална уебмрежа. Няма да й споменавам името, щот знае ли се. Може някой ден да разкрия пред света настоящия шедьовър и да провокирам инстинкта за правосъдие на някой дебелопръст притежател на права. Трудно, но все пак. „Хай“, защото хи (hi) ми звучи твърде банално, а й оставя очакването за приятелски, добронамерен и потенциално-обвързващ разговор. „м“, защото това е съкращение от мейл(male), демек мъжки пол.Тук също съм оригиналничил, но предвид напредналата ми загорялост реших да се примиря с посредствеността. От известно време посещавам този виртуален портал, защото имах нужда от повишаване на самочувствието. Дори прекалено голяма нужда. Все пак съм човек, който безделничи, а за подобен латентно-амбициозен, претенциозен и чевръст субект, това е валяк за егото. Не мога да крия дразнението си спрямо някои приближени хора във връзка с тяхната трудова заетост, която съвсем обективно погледнато, си е наред от гледна точка на начин на з ...