- Хайде да преброим звездите! - каза ми веднъж дядо като бях на 5. Така и направихме - излязахме на двора, постлахме една от старите селски черги и седнахме върху нея.
- Това е Вега... - обясняваше дядо. - Те е една от най-ярките звезди... А това е Полярната Звезда. Тя ще ти помогне да намериш Север, когато се изгубиш... -продължаваше той, а аз слушах с интерес и попивах всяка негова дума. Дядо разказваше много увлекателно и аз, която тогава бях още малко момиченце, се впечатлявах от фактите, които той ми разказваше... Когато свърши разказа му, аз му казах:
- Дядо, ти откъде знаеш толкова много? - той се засмя и ми каза:
- Звездите ми разказват за себе си...
- А сега какво ти казват? - попитах аз и останах да чакам отговора с леко отворена устичка.
- Ами... сега ми казват че ме чакат... - усмихна се тъжно дядо. Тогава не разбирах думи като смърт и болест... или поне не ми се искаше да ги разбирам.
- А защо те чакат? - попитах с още по-голям интерес.
- Защото всеки стар човек отива на н ...