Хаотични бълнувания
Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Там висеше огромно украшение – дървен кръст с разпънат човек. При това бая жизнен човек. Още мърдаше, та на моменти й се струваше, че ще размаха ръце. Е, нямаше как – в тях бяха забити железните гвоздеи от стоманения й гняв, краката бяха стегнати в отровните камшици от езика й, целият беше набучен с острите стрели на виденията и яростта й…
Мъж… Супермен… Защо е тая несхраведливост, яростно дъвчеше мислите си тя – ако мъж лети, значи е супермен. Но щом жената лети – вещица?
Вещицата вдигна глава и погледна през прозореца. Птици… Как й се искаше да е сред тях… Крилатите се раждат без съдби, лъжеше се понякога сама. Безгрижна, волна, носеща се по вятъра… По вятъра ли? Той ли ще й каже накъде да лети? Той ли ще й дава маршрутите на живота?
Неее…
Да беше птица – така щеше да дресира вятъра, че… На вятър ще ми стане…
Как можа точно заранта, когато тя се носеше по хоризонтната крива на съня, да изтрополи по керемидите и я събуди…
А после стоя изнервена до прозореща и гледаше как хъркори намръщения този град и билбордовете му поглъщат светлината…
Тишината беше разкъсана от плахо, но уверено почукване по вратата. Предната врата. За гости. Иначе вещицата си имаше задна, която използваше като парадна. Навик – свикнеш ли веднъж да си все на чорчик, никой не може да те откаже. И когато внезапно се окаже, че си според правилата, изведнъж откриваш, че правилата са обърнати и ти, все пак, си си направо в накривото…
Въздъхна и отвори.
На прага стоеше дребна баба, сгушена в широко черно наметало, нарамила коса – като че имаше какво да коси в тая предзимна студена есен.
Вещицата трепна. Ха сега, де!
А бабата направо се разтрепери.
- Извинявай, чадо – рече тя и едва не изпусна косата – Ама аз…
- При мен ли идваш? – попита сухо вещицата.
- Май адреса съм объркала…
- Защо? – сухо и кратко, coup de grâce с пистолетен изстрел.
Бабата се подпря на косата като върху бастун.
- Търся една жена… Ама не си ти… За теб има още време…
- Тогава – защо? – от вещицата повея суровият вятър на ледената й сърдечна пустиня.
- Грешка! Извинявай…
Вещицата се загледа над бабата. Искаше спокойствие, искаше време за размисли, искаше… Много неща искаше, но и сега нямаше да ги получи…
- Оня ден пък един архангел идва – пророни вещицата – Нещо да пита уж, ама все меча си бараше…
- Той си е у тях, в Райската Спешна последна помощ – каза бабата – Лекуват го след разговора. Налагат го с мокри облаци и му сложили две планети на кръста, че лумбагото…
- Негов проблем – отряза вещицата – Да не е тропал, когато творя…
Бабата заинтригувано вдигна очи, но не посмя да попита. Добре виждаше един любопитен там, на кръста…
- Ти – накъде сега? – въпросително я погледна вещицата – Да не отиваш към мостовете? Щото ония там отдолу аз… С две думи, постарай се зимъска да няма тръгнали с теб…
Бабата се прокашля.
- Ка щяло… Ама нали знаеш – идвате на тоя свят, отивате си… Колкото по-рано, толкова по-добре. Таман няма да сте сътворили много грехове и Оня ще ви го зачете…
Вещицата се намръщи. Не обичаше да й напомнят, че е вече на… Я да пресметне… От 68 година насам… Аха, май две хилядарки трупна…
- Знам, знам… На борованското гробище надраскали по стената: „Одиш каде одиш – па тука ша додиш!“… Ама аз нещо не бързам…
- И ние, и ние не те чакаме – рече скоростно бабата. После се усети, че може да я засегне, а вещицата си беше кибритлийка, лумваше цял вулкан от първо докосване по нервите – А иначе си добре дошла, пък и…
Вещицата махна с ръка. Тя беше добра вещица, страдаше и от склероза вече, та доста хора оцеляха благодарение на това. Е, когато перката се завърташе в главата й… Но никой не можеше да разкаже какво става тогава. Оцелели нямаше…
- Тука нещо ми поомръзна… Наскоро един човек ми каза: „При комунизма имаше комунистически паради, при военните има военни. А като гледам какви са парадите сега – ясно ми е кои са на власт…“ И, да ти кажа – писна ми. Аз, дето съм добра и разбрана, почвам със себе си да се карам. Щото ако с друг…
Бабата пак потрепери…
- Ти, като тръгна насам – рече вещицата – надникна ли при пясъчните часовници, дето мерят човешките дни?
Бабата кимна. То си беше конфинденциална информация, ама смее ли да откаже на… На добрата вещица…
- Там има един часовник на някакъв древен старец, Сенсея го наричат. Как тече пясъкът?
Бабата облекчено махна с ръка. Лесен въпрос.
- Тече, после се превърта и пак тече. Той проклет, проклет… Не спира на едно място. А иначе си е добре. Не го щат даже в Ада. Пък Сатаната вече бил подписал молба за пенсия, приготвил се и се надява да не я подава скоро…
Вещицата махна с ръка:
- Добре, но все пак – защо потропа?
- Дай чаша вода, а? – помоли бабата, разбрала, че може и да й се размине.
И си тръгна. Цяла и невредима и тоя път. За разлика от Мефистофел, който още се чеше с лява ръка, защото дясната е на две места строшена. С доброта…
Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
Отново на гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пак се върнах тук, сенсей. Да си припомня. "На чорчик" - казваш? Тц - на терсене...
-
И вещиците помъдряват...
-
Благодаря, Мариане!
-
Вещицита потрошила архангела и дявола. Смърта и говори с боязън . Толкова е дълбоко. От къде извира питам се? Твоето е истинско творчество
-
Благодаря,Светла, Атанасе!
За вещата вещица се обръщай към нея - Патриция е прототипката... -
Честно казано, нямам забележки, вещицата и сюжетът са отлични, но бих желал насилието да беше малко повече. Успех!
-
Много добро! Чак ми е жал за добрата вещица
-
Благодаря, Красе!
Може... -
За вещиците или добро или нищо...! Генек, пийни и ти една чаша вода, пък може верно да ти се размине! Духовито посвещение
-
Благодаря, Елке!
-
Няма страшно, Сенсей! Виж, проклетите не ги закачат! Пак си си в направото в накривото! Много се забавлявах! Благодаря за удоволствието!
-
Благодаря, Надя, адаш, Юри, Костадине!
Всякакви съвпадения са... търсени. Случайните срлучки не се случват случайно.
Героинята си е НАШ човек, да ви пази Господ!
А всичко иде от перката в главата, дето я имат някой. При мен - цял ветрогенераторен парк... -
С глас се смях, сенсей! Благодаря ти! Нужен ми беше този смях. Няма да ти чупя пясъчния часовник...За сега...
-
Той тоя хаос много хаотичен,ама и точен.Поздрав Сенс...оппс Георги.
-
Хаотични, хумористични и фантастични...
Харесват ми тези бълнувания, Георги! 😋 -
Интересни заигравки със заглавия открих тук, както и препратки към коментарите :"
Ти ще кажеш дали съм прав 😋
Поздравявам те 😂 -
Благодаря, Мариана!
Е, няма да описвам само любимия ти бар...
Аз просто не умея да измислям. Описвам което видя. Както го зърна в хаоса между ушите си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
