Хармония
Котаракът ми не вярва в Бог. Питам го, атеист ли е или агностик, а той ме гледа втренчено. Не е чел и Библията. Въпреки това, си живее съвсем хармонично. Хапва си, пийва си, поиграва си и си поспива. Не създава полезни продукти, както хората, но какво от това? Съвсем инстиктивно използва обичта ми, за да си съществува добре. Ясно му е, че хората имат нужда от топлинка, гушкане и мъркане, колкото и да не си го признават. По-умен ли е от мен? Не. По-приспособим е. Не си разбива сърцето, когато мацките го зарежат. Котки има в изобилие. Мишките са достатъчно. Кучетата са проблем. Затова предпочита, да е с мен. Щастлив ли е? Това, едва ли го вълнува. Няма разум, само инстинкти. Аз, като имам разум, по-добре ли съм? Не. Разумните сами си създават проблеми. В този смисъл, не са съвсем разумни. И какво излиза? Добре е да имаш здраво тяло и да приемаш света, какъвто е. Защото си малък и нищожен, и на света не му пука за теб. На Бог, също.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Парадирането, независимо с какво, винаги дразни, защото е натрапчиво. Всеки да си вярва, в каквото си иска, но да не бие тъпан, че е най-правилен.
-
Аз пък не вярвам на тези, които парадират с вярата си. Умен котарак!
-
Абсолютно!
-
Човекът, съвсем нескромно, сам се е нарекъл "Венец на природата". Виж му акъла само! И си вярва!
Това е единственото същество на света, което се самопрецаква. -
„Венецът на природата”...Човекът. Нищо подобно.
”Цвъкане” върху главата на ближния, при това осъзнато. Първият мисли, че е надскочил себе си, а потърпевшият, че са му сложили короната.
Сенд, научи ли го да играе шах?☺
Коментарът ми се дублира....Съжалявам.
Прати ми някоя фотография на умника. Моят е Рич, на 6 години стана преди дни. -
Темата е хубава. А моят ме обича. Платонично. Да, интелигентни са. Наблюдава ме и навлиза в подробностите. Сам си отваря вратите, завива се през глава със завивките и мяука с различна интонация, според случая. Вечер му рецитирам стихотворения от "Откровения", преди да заспи. Но не моите, защото се опитва, да ги разбере. Чета му произволни, други и още на първия куплет е отмъркал.
Шах, не, защото ще ме бие. Подхвърлям му едно винтче и той ми го носи.
-
За сега съм скрила пръчката. 😉
Сенд, преди години си взех две котета- братче и сестриче. Убиха майка им и ги прибрах. Женското не успях да спася, но братчето стана за чудо и приказ. Изключително интелигентно животно. Единственото което мрази със сигурност, са домашните чехли.
Като при хората- никой не обича да е под нечия подметка...
Е, не никой... Човеците не си го признават.
Даже се чудя дали го и осъзнават понякога....
Стана тема.☺
„Разумен човек”....Глупости! Венецът на природата е едно голямо ........, което всеки „цвъка” върху другия. Първия се мисли за победител, а потърпевшия приема „наградата” като к -
Е, аз искам да съм твой котарак, защото знам, че си добричка.
Четивото намеква, че хомо сапиенс, се смята за невероятно и изключително същество, но Вселената не е на това мнение. -
Зависи от стопанина, приятелю. Много зависи. Добре, че не могат да говорят.
-
Хубаво е, да си домашно животно. Мечтая си за това!
-
И моят е същият, Сенд! Ни образование има, ни работа похваща. Не го интересуват нито цената на електроенергията, ни процентът на инфлацията! Голям рахат го е налегнал. С едно кожухче цял живот се търка по дивана....Книжка не отваря, неграмотен и за математика и за философия...Непукист, сладуран!☺
Много свежо четиво, замислящо!
С поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
