''Хилядите птици, които летяха заедно с нас'' ( Посветено на Бухтичката с най-добри чувства. Нека този ден в парка не бъде забравен никога.)
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
Минало, което то ще запомни. Ще запомни как беше докосван, как беше обичан.
Сега ще лежи в пепелта и ще очаква ангела, който да го отведе.
Там, където никой няма да може да го сломи, там, където душата му ще намери покой.
Той искаше едно съвършенство, което никой не му предостави.
И може би ще си спомни за теб, а може би не.
Та той си замина и сега - лети, лети някъде...
Винаги ще те помня, ти беше пясъка.
Ти беше надеждата за сърцето ми. ...