Ч- (става от масата, придобил драматичен вид, леко пресилен с цел по-ярка експресия). Няма как някой да го е видял... Подобен тип убийства остават невидими, за човешкото око... За съжаление, хората възприемат едно убийство като физически акт. С подобен тип хора е трудно да се спори дали моето разкаяние е истинско или просто се опитвам да измия ръцете си за нещо, което съм провокирал някого да извърши. В едно такова убийство, г-н Капитан, чистите факти вече, не вършат работа, никой не може да каже кога се случва то... То е летливо чувство, което бръмчи неспирно над главата на двама човека, решили да прекарат живота си заедно, живот, който за прекалено кратко време се превръща от свободна свалка в купчина сив камък. Една дума може да опише това явление, което подобно на комар изпива нашата свобода.... "Ежедневие". Думата, сама по себе си, говори за еднотипно съществуване... Най-страшно е, когато тези гореспоменати хора, имат обща цел - къща, деца, куче.... Те стават роби на тези неща и спират да имат характерност... А човек без характерност (извинете за израза), е мъртъв човек... Когато той пожелае, да гради тези неща той живее през тях. Такъв човек няма приложима стойност извън обществото, което сме си създали...."Ти си си ти, аз съм си аз.... Ти си си ти, аз съм си аз... и нищо повече". Истината е, че ние чуваме думичките от някого, ние искаме да бъдем с него, да бъдем него... Но това така и не се случва...
Просто има тънкости в общуването, за които повечето хора са слепи. Ние никога не можем да усетим истинската атмосфера на общуването чисто и просто, защото оставаме заключени в собственото си преживяване, и оттам някъде започва убийството. Това, което искаме от другия е, да бъде нас, да усеща нашите, усещания... Но това няма как... Любовта не може бъде симбиоза, колкото и да не искаме да го повярваме. Истинската любов се равнява на това... Да оставиш другия да бъде себе си... Много просто като думи, но ужасно сложно като изпълнение...Това, което искам да обобщя е, че всъщност физическото убийство не е нищо, в сравнение на сломения дух на един човек... (в себе си). Трудно е да си човек, много трудно, а още по-трудно е да си личност... Просто прекалено много неща притискат твоето истинско аз... Изборът на човек в тази ситуация е ясен... Прекалено много еуфория за нищо, просто за някакъв си кръговрат... Напредък липсва. Или си Байрон, или си герой от някоя треторазрядна битова пиеса... За съжаление, човечеството в голяма степен е това... Треторазрядна битова пиеса... Вече никой не иска да е Байрон...