В един лятна утрин на Хитър Петър му докарали дърва за огрев. Имало много работа и комшията като видял, сам решил да му помогне. Човекът бил много добър, но крадлив. След като прибрали дървата, шегобиецът поискал да го почерпи, но неговата жена рекла:

 - Някой друг ден, бай Симо, сега с моя мъж сме заети!

   След време се загубила най-хубавата кокошка на Петър. Търсил я къде ли не, но не можал да я намери.

 - Комшу, да си виждал бялата ми кокошчица? – той попитал бай Симо.

 - Не съм, не съм! Ако я видя, ще ти обадя – отвърнал съседът.

   На другия ден кучето на комшията изровило бяла кокоша перушина и я пръснало из целия двор. Хитър Петър видял и рекъл:

 - Комшу, каква е тая перушина навсякъде?

 - Брей, Петре, туй псе, сигурно е утрепало и заровило кокошката. Ще взема да го гръмна, че току-виж решило да хапне още нещо.

 - А, комшу, кучето остави, когато забравяш доброто, ще се наложи да помниш лошото! Ама, за друг път ще знам. Няма да пускам вкъщи добро, дето се е научило да краде!