Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. Този, който спечели, от днес нататък ще води хорото.
- Добре – съгласил се чорбаджийският син.
Та като заиграли тези ми ти момци, два часа без да спрат. Всички хора и
ръченици изредили. Най-накрая чорбаджийският син, капнал от умора се предал.
Прибрал се Асен вкъщи и от вратата се хвали на баща си.
- Тате, да ме беше видял каква хала бях на мегдана. Със Стоила се
надигравахме, кой да води хорото. Два часа играхме и накрая се отказа. Тръгнал с мен да се задява. Не се вижда колко е черен, че и до Златина иска да се хваща. Никой не може да ме победи. Аз като заиграя, Господ спира да погледа.
- О-о-о, чакай! Поспри малко, че и бога чак намеси. Ти, Асенчо, верно си
снажен и хубав, ама колкото и ...