Кирил Бланков бе задминал пенсионната възраст, но още имаше пиетет към училищната геометрия. Беше понаписал по някоя и друга книжка, за да имат даскалите чувство на респект и на страхопочитание към него. И да, името му беше придобило известност в училищните среди и в министерството на просветата. А някога, ех, някога, си беше въобразил,че ще стане ас в областта на Алгебричната топология. Но това си остана едно славно и незабравимо време. Време на несбъднати надежди. Беше трудолюбив и амбициозен и леко приличаше на известния в миналото актьор Питър Строс. Но както казахме, главната страст на Бланков бе геометрията. Обичаше да издевателства над "жертвите" си с помощта на неочаквани и стряскащи хомотетии. Няма значение, че и него самия биха могли да го стреснат с подходящо подбрана задача за 7-ми клас - от онези малки и на пръв поглед невзрачни задачки, в които всеки професор можеше да си строши зъбите. Където не помагаха нито хомотетии, нито еднаквости, нито ротации и транслации, а също ...