Лежа на дивана отворил лаптопа и чета "креватна поезия". Ще попитате, откъде изфабрикувах това понятие?!

 Някъде преди повече от стотина години започва производство на легла с пружини, държащи се от метални табли, върху които са нарисувани покъртителни картини с принцеси, целуващи принцове; морски пейзажи със залези и облачета; цветя и пеперуди; препускащи елени и... Всякакви миловидни сцени. Качеството на картините е ужасяващо, при това с блажна боя. Но хората ги харесваха и всяка къща имаше от детско, до персон и половина легло, където се зачеваха деца. Ако трябва да съм честен при зачеването произвеждат голяма дандания.

Извинявам се, че така обстойно обясних понятието "креватна поезия", съпоставяйки го с "креватната живопис", при положение, че искам да пиша за любовта.

И тук ще подходя от друг ъгъл, давайки пояснение за функциите на мозъка. Реално това е орган ръководещ дейността на всички останали, но както е нормално висшестоящият зависи, дори от най-незначителния. Според материалистите, мозъкът е този, който сътворява образа на любовта и той го отнема.

Ще дам някои примери:

1. Пред вас е мечтата на живота ви. Прекрасно момиче със съвършено тяло. Половите ви жлези, надбъбречните и хипоталамуса отделят хормони до полуда и всичко това се пренася към мозъка. Там изскачат ендорфините и вие сте лудо влюбен, щастлив и отнесен в небето. В подсъзнанието ви са картини от тайнствени пейзажи, до умопомрачаващ секс, в който усещате, че сте се слели и летите .. Но изведнъж ви се пикае и... Тряс всичко се срива, остава непреодолимото желание, някъде да се освободите. Ето тук пикочният мехур угасява цялата страст и любов.

2. Влюбен сте, до умопомрачение сте влюбен и пишете поезия, но там някъде стомахът ви бълва солна киселина, която се стича в червата и се понася шумно къркорене, след което цялата мистика изчезва по каналния ред.

От дадените примери, така наречената любов, временно изчезва, но ще ви дам други:

Твърдите пред себе си и пред човека, който обичате, че любовта ви е Божи дар, но обстоятелствата са такива, че не можете да се видите, не можете да имате материален контакт с вашата любов и... Минават дни, седмици, месеци, години чувството започва да се разпада, а пред вас е примамливият живот, който ви носи нови срещи, нови лица, ново плътско желание, нови прелестни тела с примамливостта за секс. В началото е прокрадващото се съмнение, дали другият ви обича, след това излиза напред плътта и се започва с едно похождение, което е с много въпросителни и угризения, после второ и трето и така наречената божествена любов изчезва. Вече сте с друг, на който разправяте същите небивалици. Всъщност излиза, че божият дар са хормоните ви и нищо друго, нооо... Има и случаи, в които този Дар остава, защото е наистина Божи дар и в него цялата плът е безстойностна, защо си открил, че е тленна и преходна и че щастието, което изпитваш от нея е нищожно пред щастието на обичащата душа. Тук материалистите-скептици ще опонират, че това е бъг в мозъка и е патологична реакция.

Преди време си говорих с един мой познат, който упорито твърдеше, че има първа, втора и т.н. любови. Е да, ама не! Помислете си, колко от така наречените любови ще издържат на този тест, колко от тях след години ще бъдат с озаряваща светлина в миговете, когато си сам, пък и когато си с друг? С чиста съвест мога да ви кажа, че е само една и тя е единствена. Да има различни сценарии на тази Любов. Времето и животът разделя хората, но те остават завинаги заедно. Вече с друг, но той или тя са някакъв материален баласт, който запълва празнотата. Дори в моментите на най-съкровен повик на плътта в подсъзнанието изплува Единствената с всичко, което е събрано в нея. Има и случаи, когато са разделени, но не могат да приемат друг-а /твърде рядко, но ги има/. И разбира се еманацията на всичко, когато те останат за цял живот заедно, както се казва, докато смъртта ги раздели... Което е пълна глупост, защото смъртта не разделя обичащите се.

И така, след този многословен брътвеж стигаме до въпроса, хормони-любов, къде е Любовта?