Хорото на мъртвите
Веднъж прочетох много интересна статия за един обичай, все още жив в едно видинско село,Абутин. Не зная къде точно се намира, но според автора на статията, било странно и мистично място. Вероятно и там миграцията си е казала думата и са останали много малко хора. Въпросният обичай съществувал не само в него, но и в Сърбия и се изразява в танци в чест на починалите отпреди една година.Нарича се „Хорото на мъртвите“, играе се на тъжна и бавна музика в такт 2/4. Многократно е забраняван от предишната власт, но все пак е оцелял. С него се изпращали душите на мъртвите, които първата година се лутали между два свята и не били нито в единия,нито в другия. Предполага се,че е съществувал още от времето на траките,а може би и преди това.Това много ме потресе, направо настръхнах, играело се е хиляди години.
Казах си, ето я силата на нашата земя, ето я уникалността на културата ни. Всичко друго са измислици с геополитическа цел! Винаги сме принадлежали на тая земя, винаги сме били тук. Някои са дошли от другаде, но сърцето на народа ни е оттук и от хилядолетия. Не трябва никога да напускаме страната си окончателно,защото само тук могат да ни изиграят Хорото на мъртвите и душите ни да намерят покой....
Вече съм спокойна за следсмъртието си. Все ще се намери някое хоро да ме спаси от скитането между световете
© Neli Kaneva Всички права запазени