Преди около месец посрещнахме Святото Рождество, а скоро ще наближи Възкресение Христово ... Помня, по време на тези празници, при настъпване на демократичните промени маса народ се стичаше в центъра в старинния храм, който посещавам не само по празници ... А напоследък намаляват миряните, молещи се за здраве и опрощение на греховете в Светата обител - вероятно с намаляване жителите на града ни ... На литургиите в неделя, заставайки по навик отзад, неусетно забелязвам влизащите със страхопочитание все постоянни богомолци - едва петнадесетина, а понякога и по-малко ... Повече възрастни жени и няколко по-млади мъже ... Родители с деца почти не идват. Но наскоро млада жена предизвика възхищение с трите си около 4-6 годишни деца - смирена радост близо два часа ... Не рядко в неделя в Божия мир се озовават за малко и вярващи, с молитва да се прекръстят и да запалят свещ ... В края на Светата литургия, от постоянните черкуващи се пристига мъж с навика си от фитнеса, май заместващ понякога поклоните с гимнастика. Свещениците се отнасят свойски към него – може би да спонсорира църквата ... Но, освен прекрасните оригинални икони и неделната служба, в храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ за мен най-впечатляващ е великолепният църковен хор. Акустиката е уникална, а певците вероятно са от Операта в нашия град. С божествените си ангелски гласове те създават изключително въздействаща атмосфера ... Слушайки ги, може и да е пресилено, но ме пренасят като че ли в Рая приживе. Дори, дано не е богохулство, заради тях християните биха могли да посещават по-масово храма по време на неделното богослужение ... Да, напоследък сме в непрекъснати епидимични и всякакви кризи, но точно поради това нека се стреснем ... И да си припомним, защо у нас православни храмове като Плевенския, са полувкопани в земята ... Не е ли вярата, която не веднъж ни е спасявала ... Божии чеда сме ние, грешни и временно сме тук ... Постоянно нека го помним и да сме готови за Там ... И не единствено по празници да сме с молитвите си в Божия дом ... С вяра, благодарност и любов ... ! Дорагеорг
© Дора Пежгорска Всички права запазени