Животът на Ейми Кармайкъл (1867 – 1951г.) е изпъстрен с толкова посвещение, състрадателност, смелост, вярност и покорство към Божия призив, че когато човек се запознае с историята ѝ трудно може остане безразличен. Въпреки, че оставя дълбока диря в мисионерското дело, животът на Ейми може да бъде „събран“ и в една-единствена дума – същата, която е изписана на надгробната ѝ плоча в Дохнавур, Индия – думата „Ама“. Ама означава майка. Тази дума разкрива същността на живота ѝ, просто защото Ейми се превръща в „майка“ за стотици осиротели деца, чиято съдба би била да станат храмови проститутки, ако не бяха срещнали тяхната „Ама“.
Две простички истини, които Ейми Кармайкъл приема да повярва са в основата на решенията, определящи посоката на живота ѝ. Първата истина е, че понеже обича Бог, най-естествения отклик на тази обич е да направи всичко възможно да се покорява на Неговата воля. Втората истина, която е вследствие от първата, е че всеки трябва да чуе Евангелието – Благата вест за Божия С ...