Тогава Берлиоз изпадна в такъв ужас, че чак стисна очи. А когато ги отвори, видя, че всичко е свършило — миражът се беше разсеял, карираният го нямаше и тъпият шиш бе изскочил от сърцето му.
Михаил Булгаков, „Майстора и Маргарита“
Не че беше скръндза Гинко Билобата, ама почти.
Имаше си той табиети – постоянни и непоклатими, като вселенските закони. А прозвището му идеше от първото му име – Гинко. Нямаше нужда от това иначе тъй полезно билково растение, че умът му беше още бистър и остър като бръснач, но го пиеше сегиз-тогиз. Защо ли? Ами от икономии.
Какви икономии, ще кажете? Какви ли не! Малко попрехвърляше мярката прясно пенсионираният механик Гинко, на когото съседските деца вече викаха дядо Билоба. Това пак добре, ама имаше и такива, дето го величаеха Скръндза или дядо Калкулатор, та от техните безхитростни обръщения разбираше Гинко – първо, че вече е стар, и второ – с какви имена го наричат зад гърба му иначе дружелюбните и сърдечни негови съграждани нейдеградчани. Но в очи не по ...