Джижиктив Слухчев пътуваше към тайния си офис по току-що построената прекрасна и гладка като бебешко дупе джиджистрала. Току-що разговаря с новата клиентка и бе доволен от това. Дамата искаше да го наеме, за да проследи мъжа ù в мрежата, някой си Джиджо Гъзарски – политик, за който беше чувал и знаеше, че е известен с фурнаджийските си възгледи в партията на Джиджливостта, относно доходите на населението в трета, а също и в напета възраст. Слухчев беше най-добрият в занаята – виртуалните престъпления за него се превърнаха в страст, добро препитание и джиджава тръпка. Завърши Полицейската академия в един випуск с Бойко Джиджисов, посещаваха заедно лекциите по „Насочване на струи и маркучи” и оттам станаха големи приятели. После всеки пое по пътя си. Сега неговият състудент беше вече известен джиджирал, неуморим ловец на бандити и понякога се виждаха на партия тенис, пиеха по бира и обменяха професионален опит... Виртуалните престъпления зачестяваха с всеки изминал ден. Хората се джиджех ...