Някъде около 8:00 вечерта, в началото на поредната ноемврииска нощ, есенният
дъжд тихо ромоли върху вече напилия се с влага асфалт пред спирката на градския
транспорт. Художникът, чакайки своят автобус се замисли върху тъжната
обстановка, която носи тази част от годината. Късната есен винаги му навява едно
странно, тъжно чувство на носталгия. Потънал в това усещане, той не усети кога
до него се е приближил друг човек и чак при въпроса, зададен от просяка той се
откъсна от свойте мисли. - Здравей, как си? - попита просяка - Можеш ли да ми
дадеш нещо за да си купя закуска утре сутринта? Художникът срещна погледа му и
безкрайната тъга, която прочете в очите на бедния човек се пропи в душата му
като есенна влага. - Има ли къде да останеш тази нощ? - попита художникът. -
Мисля да отида да спя на гарата. - Ела с мен имам едно свободно легло. - Добре -
отвърна просякът. Автобусът дойде и двамата се качиха в него. Лъчите на ...