Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ли е, от спомените ли е. Посрещни влака, моля те, и закарай вагоните някъде, където да ги разграбят циганите за скрап. Да, да. Ще те помоля да наминаваш от време на време, за да се увериш, че нищо не е останало от тях! Накрая, но бъди много внимателен да не те окошарят, взриви вагоните!