И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре...
А често и отгоре-отгоре...
Аз също я погледнах. Нямаше как – трябваше да реагирам на такова очевидно отношение...
Делеше ни улицата, по която преминаваха потоците автомобили...
И няколко месеца време...
Както и вселенските разстояния между животите ни...
Какво правеше тя в столицата? Преселила се е? Решила е, че без мен ще започне нов живот? Скъсала е с миналото – особено след смъртта ми?
Както и да е. Беше тук. И ме гледаше... ...