И кой е тоя?
Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стълбището. Беше кутия от цигари, метната от някого на влизане или излизане.
- И кой мърси така? – рече той.
- Мърлява работа – съгласи се Драганова.
- Ама не може така! – възмути се баба Йордана, временно прибрала упреците към кучето за сетнешна атака.
- Виждате ли тая торба? - посочи шаренията, пълна с неизхвърлен в кофата боклук, Иванов.
- И колко найлонови торбички по дървото – съгласи се Първанова.
- А, само там да са – опонира Петров.
- Абе, тия не гледат ли телевизия? Десет хиляди години тая отрова не се разлага – мина на наУчна вълна Миланов.
- Колко животинки може да се задавят с нея – потвърди Танов.
- И е грозно, и е вредно, и е незаконно – изписка Банова.
- Кой ли прави тоя боклук? – запита се Цанова…
И се огледаха. Кооперацията беше сравнително нова, сред бивша зелена ливада, откъсната от махленския шум с жив плет от храсти и улица, всичко се виждаше, но… Кой ли беше се промъкнал и усилено вредеше на здравословния им начин на живот?
Наистина – кой?
Гостуване - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Стойчо!
Разнообразяваме се сами... -
Ек(х)о съжевущи на раздумка...
Бях преди време в чужбина: само скучна чистота... Няма екзотика,какви нерви бе!Ония там умират от...И гробища за животни имат, докато тук мрем като животни,напук на останалия скучен свят! -
Благодаря, Елке!
Баба Йордана е на третия етаж при нас. Сама, защото преди 20 години мъжът й предпочете да се спаси, зарязвайки апартамент и кола... -
Това да не е в нашия блок? Сигурно, само бабата има друго име!
-
Блгаодаря, Пепи, Ангелче безгрешно, Костадине, Марко, Ники!
Бях малко зает - в понеделник ще ви изненадам... -
Всеки гледа в паничката на другите, а в неговата си никога!
Замърсяването е глобален проблем!
И ако човек, не се научи, че трябва да изхвърля боклуците си, в предназначеното за това
място, а не по улиците!
То тогава ще е всичко наред!
На плажовете, планините, в реките, дори и в морето има боклук!
Виждал съм хора, как изхвърлят опаковката си от вафла, сникърс на улицата, а кошчето
беше на две крачки!
Случвало ми се е, да прибирам в джоба си опаковки, ако наблизо няма кошче!
Колкото до найлоновите торбички, те са мор и бич за околната среда!
Смятам, че трябва да направят торбички, които бързо да се разлагат, както в Япония
от отпадъчни материали на плодове, правят торбички! -
"А портретът от стената само ни следи..."
Поздравления! -
Всички това се питаме !
Поздрави !
-
Кой?кой?кой?Да да ама,не.Да са смееш ли или да не са смееш?Поздрав Георги за събранието на съкооператорите.
-
Благодаря, Надя, Даре!
Забрави невидимият свят наоколо ни - духове, елфи и тем подобни. -
Вие пък веднага да обвините хората(съдейки по себе си сигурно :р) Логичният отговор е - Извънземните. Полтъргайси.
-
Кой ми...Така, де...Дама съм...
-
благодаря, Лиа, ДПП, адаш!
Ще с,старая! -
Жива карикатура
-
Едно е сигурно, знаеш как хумора да обърнеш към героите си и да стане гротески искривен, като от криво огледало. Най- трудно за човек е да се почеше по гърба и да се види изотзад. И в този случай...Ясното е невидимо. Поздрави!
-
Да, напомни ми за вечния въпрос :
Кой ми с.а в гащите?
Поздравявам те, адаш, много точно. -
Благодаря, Младене!
-
ХаХа...Най-трудно е да видим себето си! Може би защото не е изобретено огледало за него. Поздрав, Георги!
-
Да, прав си... убитият е единствен свидетел.
-
Благодаря, Красе!
В случая - по-скоро самоубийците. -
Подсети ме за вица "На съда всичко е ясно, моля да влезе убития."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
