Дали се минаха два-три дни и таман обстановката се успокои, на закуската (то пък е една закуска от половин чаша кисело мляко, но това е друг въпрос) та на тази ужким закуска, нещо ме стегна за гърлото. Викам си, няма да е от глад, аз съм на еднократно хранене на ден, защото моята диетоложка с четките така е повелила. Но да не отплесвам, защото моето хранене не ви е първа грижа. Само че точно по време на третата лъжица, някакъв смут сви стомаха ми. Викам си, тука ще има нещо. Но дори и след няколко секунди, когато трябваше да се счита, че вече съм преял, пак ми беше кофти. Както и да е, по време на карантина на кого му е гот, освен на моя домашен вирус, въоръжен с две дузини четки. Като я гледам, иде ми да я удуша, право ви казвам! Цялата планета се е свила от страх, шубето го е вкарало в миша дупка, а тая мойта се е лепнала за стола и мята четки! За онези, които са пропуснали предните ми премеждия да поясня, че „тая” е жена ми – художничката! От Перник, защото това е от голямо значение ...