4.05.2008 г., 6:43 ч.

И нека отключим доброто в себе си... 

  Проза » Други
1381 1 3
2 мин за четене
Безмълвни лица, студени души, лицемерни усмивки, приятели - предатели, бедни хора, изоставени деца - това е днешната реалност...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не можем ли да си помогнем? Как да сме истински хора? Способни ли сме на човещина в двадесет и първи век? Много въпроси, а само един прост отговор - доброта. Но как да сме добри? Трудно ли е това?
Обсебени сме единствено от себе си и от проблемите си. Не забелязваме нищо наоколо, а може да не подминаваме гладния, с измъчени очи старец на гниещата пейка. Можем само да поспрем за миг, да му дадем жълти стотинки за хляб, за да знаем, че в себе си носим още нещо човешко. Всяко едно безмислено съобщение, което изпращаме на приятелите си може да спаси едно примиращо от глад дете. Дете - никога не почувствало сладката прегръдка на мама, топлата бащина ръка и никога не прекрачило прага на уютния дом. По ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Предложения
: ??:??