30.04.2019 г., 19:27 ч.

И ние по Европата 

  Проза
798 0 0
2 мин за четене



                   - Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
                  - Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
                   - Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбели черни очи и зацъка уплашено.
                        Димо не отговори. Мълчеше и се чудеше къде бяха хукнали като отвързани псета. И те свят да видят. Свят, ама този свят май не е за цигани… Светът е хубав, колко граници минаха, колко градове, чисто, красиво, хубаво… що не е така и у нас…блъскаше си той главата. У нас кво ни е - природата хубава, сичко имаме и море и балкани ,ама пари нема… Пари за циганто нема… Дано изкараме късмет там. Родата вече няколко години преживяха там и викат по телефона,че сичко се нарежда. И като караш некоя година и социал дават… Ще си пристигнат с Фанчето , млади са още, ще почнат работа в онази птицеферма до Франкфурт , ще изкарат някой месец, после ще земат и лапетата, и те да получан социал… Мислите му фъркат ли фъркат из главата. Така унесен заспа и чудният сън продължи…
                        -Хайде стигнахме - последна спирка – Франкфурт на Майн - извика шофьорът - Слизайте!
               Димо и Фанка стигат до вратата на микробуса и слизат замаяни от пътуването. Като разнебитени са . Три дни и три нощи се тътрузиха - то не беше Сръбско, не беше Хърватско ли не щеш, Словения, Австрийско и сега немско… Много митници, много граници пресякоха. Ама бързо минаха границите - ол райт, ол райт и така… Друго е да си в Европата щом имаш и ти кетап. Нищо не те питат , усмихват се хората . Ама и ние с Фанка - не сме от онези най-мургавите братя, имаме и ние малко боя-ама не сме много черни. Лекинко сме мургави, може да минем някъде за италиано или еспаньола…
                  Абе слизаме и гледам - никой нема. Уж чичо щеше да прати племеника да ни чака. Лъжливи хора. К'во ще правим сега? Додохме до тук чак - до Франкфурт на майната….
                         Чакаме и чакаме. Омаляхме. Седнахме на тротоара. Мръкна....
        Една сълзичка се търкулна от очето на Фанка. Тя я изтри и се извърна настрани, за да не я видя. И аз се стресирах. Чуждо място. Чужди хора. Език не знаем. К'во ще правим тук…къде е тази птицеферма бе боже… Кой дявол ни докара до тук?
                                - Айде Фанке, ставай да търсим некоя градинка с пейки, че мръкна …Ще спим там, па утре - шваген - маген все ще се оправим някак си…

© T.Т. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Граници »

16 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??