Само 43 годишен дядо ми е починал, а мама е била едва дванадесет годишна.
С много труд, лишения и обич, баба сама е отгледала и възпитала три сирачета - вуйчо, мама и леля. Те я дарили с четирима внуци и шест внучки, три от които носим нейното име. Дъщерите й свили семейни гнезда в столицата, а тя и вуйчовото семейство останали в родния им дом в с. Врачеш, Ботевградско.
И днес си спомням горещият августовски ден, когато пощальонът подаде на татко телеграма. Четейки я, от очите му закапаха сълзи, опита се да прибере хартийката в джоба си, но мама я издърпа от ръцете му и щом прочете няколкото думи, падна в несвяст.
На 43 години, от спукана язва беше починал брат й... Също като дядо остави две момичета и едно момче сираци. Доведоха баба у дома да бъде под лекарско наблюдение. Но това сякаш не беше моята баба! По цял ден лежеше, почти не се хранеше и вместо да ни разказва интересните приказки, които измисляше сама, баба нареждаше като тъжна песен: Не требва майка да преживее чедо...
Веднъ ...