Всекидневната бе просторна, музиката тиха. Двамата - седнали един до друг на диван с тъмни шарки.

Минаваха изпитателно по тялото ù. Похотливо галеха страните ù.

Върна се в стаята, угасяйки лампата. Той я гледаше с любопитство, тихата музика придаваше още по-голяма интимност на обстановката.

Тя застана на няколко крачки разстояние от него. Беше неспокойна. Хвана едната презрамка на роклята си, махайки я от рамото си. Същото последва и другата.

- Какво правиш... - Роклята ù се свлече на земята и той замлъкна.

Гърдите ù се очертаваха от леката светлина на нощната лампа. Червените бикини с бяла дантела красяха бялата ù нежна кожа.

Бавно пристъпваше към него, само впитите бикини го разделяха от нейната цялостност.

- Нали това искаше. Тук съм и съм твоя за тази вечер. Нали това искаш?!

Изглеждаше толкова уверена, макар вътрешно да рухваше. Надяваше се, молеше се с цялата си същност той да се осъзнае.

- Тръгвай си! - каза тя.

- Какво? - сякаш не бе чул това, което каза, заинтригувано попита той.

- Махай се! - каза тя по-силно.

Той я гледаше, от нежния поглед тя забеляза нахлулите яростни нотки в очите му. Яд и вина бяха изписани на тях, но той нямаше какво да ù каже. Какво би могъл? Бе осъзнал слабостта си, макар и късно.