"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупките от несподелеността и неприемането. Какво могат да си предложат две наранени същества? Болка. Не ни ли стига тази досега? А за теб моята ЛЮБОВ е досaждане, напомняне за НЕЯ, за това, че тя разби твоето сърце и вина, че ти разби моето. Никой не е длъжен да обича никого, да е приятел с някой, да направи това или онова за някого и никой не е длъжен да приема нечия любов, приятелство, помощ, ако не ги иска. Kогато ЛЮБОВТА не е Споделеност, е по-добре да си тръгне чиста, докато не е изцапана и омърсена от тежкия арсенал на ЕГОTO, докато не се е превърнало всичко в един безкраен маскарад, а Любовта в актриса. Защото ТО - ЕГОТО, умее да се маскира много фино. За толкова съм дорасла. Аз любовта си ...