Странни същества са хората. Уж всичко разбират, уж всичко знаят, а
непрекъснато си усложняват живота.Още от времето на Адам и Ева, та до наши дни всичко, което може да е ужасно просто се превръща в нещо просто ужасно.
Дал ни е Бог свободен избор. И какво от това? Май е забравил да ни даде бутона за самоконтрол към него.
Всъщност, не! Дал ни е своите десет Божи заповеди. Но все по- рядко някой се сеща за тях, а по отношение на спазването им се получава като в онази приказка „ за вратата в полето” Кой е луд да ги спазва като може да прескочи или заобиколи. И така година след година, година след година.
Все повече забравяме онова, което ни обединява и свързва, а се вглеждаме в другото, което ни различава. И се делим, делим. На умни и прости, на правоверни и православни, на бедни и богати, на жени и мъже, на победители и победени, на прави и обратни, на вярващи и невярващи, на мигриращи и оставащи… Толкова много разлики… Втренчили сме се в тях и само тях виждаме.
И тези разлики стават все ...