Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в нещо. Поспрях до него и се загледах. Ами, нямаше нищо. После видях малкото, черно бръмбърче. Прииска ми се да поговоря с този странник.
- Здравей! Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Тук.
- Прекрасни отговори на глупави въпроси. Я, да ти задам още един. Какво правиш?
- Гледам живота.
Замълчах, защото отговорите, бяха много смислени.
- Мога ли да седна до теб?
- Не знам. Ти решаваш. Земята е на всички.
Седнах и се загледах в босите му крака. Край нас мина възрастна жена.
- Добър ден, Докторе. Много хубава компания си си избрал. ...