Един ден ще умрат лястовичките.
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ни остана, се превърна в бреме и глуповата рима. Рисувай, танцувай. Напред към звездите, нагоре към камъните, не можеш да скочиш, ако краката ти никога не са докосвали земята. Измити мисли. Накиснати в белина спомени върху хавлиени кърпи, рисувай, танцувай.
© Мартина Стоянова Всички права запазени