Играем си на Щастливи  -

за да запълним своите Мечти...

За да изкупим Всичките си грешки и

да отмием цялата Вина по изгубеното минало...

Играем си на Щастливи за пред Света -

не усещайки как се заблуждаваме или

пък Убеждаваме се?!?

А дълбоко в Себе си не сме ли Сами?

- всеки по своему?

100 % удовлетворени в главите си, а

с липсващи късчета в сърцата си?!?

Това ли е Любовта или Представата ни  за нея?!?

- Може би... (една от всичките ни е...)

Все нещо да ни липсва някъде и Все

някъде Сами?!?

Какво ли е тя за нас?

- Пълна с Представи, градена върху Идеали

с издигнати Пиедестали във Храм Самотен

растяла е тя...

Във този Храм - ще палим свещи,

ще се молим да не е празен и

ще играем на Щастливи, за да

запълним своите Мечти...

Примесили със Болка - Любовта,

- Живеем и Обичаме се  ние ТАКА!!!

-със най-различни рани - обсипани сме -

защото това ни е Любовта от мънички деца...

Играем си на Щастливи... -

Това Познаваме - това Правим...