Играта
ЗАЛОЖИХТЕ ЛИ ДНЕС?!
В някои държави хазартът е забранен, но как можеш да забраниш нещо със закон, щом хората имат вроден инстинкт към хазарта и залагат всекидневно.
Няма значение каква е играта (защото всичко е игра) - дали в любовта, дали с приятелите и семейството, всекидневно залагаме с надеждата, че в края на деня ще сме спечелили повече, отколкото сме изгубили със залога си.
С приятелите и семейството правим малки залози, но какво сме готови за заложим за любовта? Както във всяка игра и тук поставяме капани и се надяваме, че те ще се задействат навреме. Дали чрез действия или думи, или някой разговор между двама - правим своя залог днес и сега и вярваме, че след време ще сме печелившата страна.
Само че не винаги е така. Както във всяка игра и тук не може да предвидиш края и изхода на дадена ситуация. Можеш само да се стремиш да си по-близо до желания от теб резултат, като си изгубил възможно най-малко от своите авоари.
Въпросът е питаш ли се какво залагаш от себе си, когато започваш играта? И преценяваш ли възможните си ходове и тези на противника ти, за да си победител? Или се спускаш в играта, без да се замислиш?
Дали ако помислиш предварително за последствията, които те чакат през следващите дни (радост, болка, разочарование, скръб, обикване), появили се от днешните ти действия в играта, ще го направиш? След като се стремим да сме победители във всичко, тогава защо не се стремим да преценим и предположим хода другите, така че да спечелим с най-малки загуби за нас? Толкова ли е трудно да изберем „вярната карта” и стратегия в любовта, щом по природа сме хазартни личности, така че да не бъдем наранявани и да не нараняваме? И кога вроденото ни желание да сме победители не се превръща в желание да не сме губещата страна? До къде сме готови да стигнем и какви залози бихме приели, за да сме победители в играта? И заслужава ли си цената, която плащаме утре – за грешката, че сме направили своя залог днес, а не сме преценили и или изчакали?
Любовта е игра, в която залагаш всичко заради крехкото и мимолетно щастие и малкото любов и страст. Въпросът е докъде ще стигнеш, преди да разбереш, че залогът е твърде голям (личността ти, сърцето, душата, личната ти свобода и неприкосновеност). И защо след като разбираш, че губиш все пак продължаваш играта? Кое те кара да си победител, след като си победен!?
© Лорита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
мерси... и аз се надявам да си заслужава
-
прочетох с интерес, замисли ме...
рано или късно любовта ни застига
като къс миг щастие и много страдание...
и въпреки всичко залогът винаги си заслужава..
Лорита, сърдечно..много ми хареса.. -
Благодаря!
-
Прочетох с интерес. Поздравления! Дори, макар и в елемнтарна степен, е засегната и "Теория на риска" - много сложна материя, но и твърде полезна,особено когато става въпрос за сложни проблеми и ситуации.
А сравнението на случая с война е колкото елементарно, толкова и примитивно.
"Кое те кара да си победител, след като си победен!?" Не знам защо не си написала и отговорът, който е еднозначен: Защото си комплексар - кратко, ясно и безспорно.
Успех! -
Мисля че на война всички средства са позволени, Лорита. Но не с рогата, все пак...човеци сме, де. Намиг. Ив
-
А след като е война- дали всички средства са позволени....?
-
АЗ съм на страната на победителите, защото тях поне не ги съдят, Мъниче. Хубав текст, добре си поразмишлявала и над вечната тема - любовта. Едно печелиш, друго губиш. На война - като на война, ЛОРИТА. Барона
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
