2.07.2011 г., 18:55 ч.  

Игри на съдбата 

  Проза
720 0 0
2 мин за четене
Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ù подари шепа
светулки. Целуна я. Това за нея бе първата целувка с мъж.
... Минаха години. Те отново се видяха и бяха заедно, без тя да помни за предишната им среща. Беше на лятна бригада в близка страна. Момичето само се чудеше тези очи откъде са ù познати. Той бе неотлъчно до нея. Една вечер в местна дискотека танцуваха. Пак я целуна. Същата вечер се вмъкна в леглото ù. Неопитна и плаха, тя избяга и забрави за случката.
... Но срещите им продължиха. Той продаваше на уличен павилион, тя бе тръгнала на музикален конкурс в столицата. Той я позна, тя него - не. Извика след нея и тя се спря. Гледаше очите му, бяха ù толкова познати - настойчиви. Той я покани на кафе, тя с недомлъвки се измъкна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Предложения
: ??:??