VIII
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въобще това е била причината да ме издърпа при себе си. Дали не искаше просто да ми припомни къде ми е мястото? Или пък смяташе да направи опит да ме придума да се върна при него? Вече не чувствах нищо към него, а и не знаех дали въобще някога съм изпитвала. Най-вече нямах намерение да се оплитам в мрежите му отново. Нямаше да повторя тази грешка за трети път! Както си лежах, потънала в размисли, чух тихичко почукване.
- Да, кой е?
- Аз съм – чу се от другата страна гласа на Владимир.
- Какво искаш? - отрязах го грубо.
- Може ли да вляза?
- Да!
Той плахо открехна вратата и след като седна до мен ме погледна в очите и директно попита: ,
- Какво се случи вчера в килера.
- Моля!?
- Видях те да се ...