20. Октомври. 2018год./19:22
Какво имаше пред мен? Път или бездънна пропаст? А зад себе си какво оставях? Знаех ли коя съм или отново се загубих? ... Въпросите се блъскаха в главата ми, разкъсваха душата ми, разбиваха сърцето ми... Мога ли да живея така? Нещастна, погълната от мрака в душата ми?! И бях ли нещастна наистина или тези чувства бяха от онези смесените, които никога не водеха до нещо добро?...
Отново бях на кръстопът и отново се разкъсвах между доброто, и злото в себе си; отново в мен лаеха кучета, озверели да се откъснат от оковите си и отново търсех думи, с които да ги укротя... Бях ли способна да спася душата си или по-лесно беше да я захвърля насред нищото, като непотребна вещ? ...
Можеха ли думите ми да накарат някой друг да се разплаче; да се засмее; да се влюби? И можеха ли думите ми да бъдат онази сила, която толкова дълго търсех в себе си? Биха ли могли да ми помогнат да открия себе си сред гъстата мъгла, която ме беше обгърнала?...
В най-черното на черното и в най- ...