В процес на творчество, акт на съзнанието... разливане на човешката душевност в междуредията и хаотична подреденост.
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето. Ред в хаоса и хаос в реда. Приключваме един абзац и продължаваме на нов ред в тетрадка без листове. Чертожници станахме с тази геометрия. Свят ми се зави от окръжности и елипсовидни издишащи балони.
Кралските одежди въображаеми... Гол е горкият! Вече само децата отварят съзнанията си за страната на чудесата. Рапунцел си изгубила обувката, а Пепеляшка се задави със сочна ябълка.
И ако видиш Господ, какво ще го попиташ?
Мисловен процес, противоречащ на общоприетата логика... Като река тече през малки каналчета, изминаващи всички галактики и направили язовири във всяко съзнание... Пък тя, водата, застояла и станало блато.
Октомври мина отдавна... Пролет е! Или е било – когато децата да играели навън, а модни автомобили са били Москвича и Ладата. Когато плодовете са били още сладки и сме яли домашна лютеница... Пролет е...
Житен клас е вчерашната муза. Презряло и мухлясало е зърното. Брашно от него не става. Не правим хляб. Чакам другата година, пък току-виж събера материал за втора смешна книжка... Между дебели корици искам да си пазя музата. Не стига, че е рядка, ами и да я похабявам.
Екологично ни е мисленето. Пълно с ограничения по улиците, в найлонови торбички (си) слагаме мечтите, връзваме здраво на възел и ги рециклираме... Синьо – невъзможни, зелено – романтични, жълто – твърде реалистично изпълними. И накрая какво остана? Съзнателният акт става машинно неосъзнат. Има ли място в този свят за творчество?
© Стефка Георгиева Всички права запазени