Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между омразата и пълното безразличие. Когато се влюбих за първи път в живота си всичко изглеждаше безкрайно и красиво. Сякаш всякакви лоши чувства само се блъскаха в любовната капсула, която ни ограждаше - мен и него. Блъскаха се, някои дори успяваха да я напукат, но така и не можеха да проникнат. Всичко бе прекалено лесно. Когато си влюбен за първи път преградите падат, сякаш ревността е нещо немислимо - та кой би се осмелял да посегне над това, което обичаш, когато то е защитено от няколко непромокаеми слоя любов. С времето разбираш обаче, че тази преграда е далеч от всичко онова, което си изграждал в съзнанието си - чуплива е. Дори най-малката чужда прищявка я разпръсва на хиляди парчета - като ...