Всеки знае че ако една история започва с “имало едно време…” завършва щастливо.
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмивка.
Телефонът на директора извибрира. Тези на съседните седалки се ослушаха. Трябваше да си изключи телефона, но не го беше направил. Имаше болен човек вкъщи. Той извади телефона и погледна под сакото си. Изпратено му беше съобщение от непознат номер. “Незабавно представлението на децата трябва да бъде прекратено и всички да напуснат театралната зала!”. Очакваше съобщение от болната си съпруга, че умира, но това не очакваше.
Човекът, който изпрати съобщението хвърли телефона си в морето.
Директорът стана от мястото си и се промуши покрай другите.
- Извинете!
Крайната седалка, под номер 45, се освободи.
Директорът се запъти зад кулисите. Това съобщение имаше голяма вероятност да е една голяма ...