Вярно е, че не винаги съм бил честен, ама не е това най-важното. Да ти кажа честно, никой не очакваше нещата да се развият така, най-малко пък аз, но пък тази история е за някой друг път. По-важното сега е какво се случи преди това, много преди това, в дните, в които не знаех живея ли, мъртъв ли съм, а и не ме интересуваше. Тогава, когато нищо около мен не ми се струваше истинско. Всичко беше толкова отдалечено, непознато, плашещо; дори усещанията, но те бяха малко и не задължително приятни. Дните на лутането, чакането, търпението и бавната, но постепенна загуба. Трудно е да се опише какво усетих, когато най-накрая свършиха, но това няма значение сега, наистина няма.
Започна се преди няколко години, не мога да кажа точно кога, прекалено е объркано и преплетено, за да го опростя толкова, но едно беше сигурно: нямаше нито един ден от тези, в който да усетя дори частица от истинското щастие. Тежки дни бяха, и мъчни, ала не това беше тревожното. Търпеше се, всичко се търпеше, но с цената н ...