Току–що разбирам, че не знам кой ден е!
За месеците винаги се колебая , помня ги като двата след септември ,
единия с „о" другия с „н“ така или иначе изреждам всичките 12 за да
си спомня тяхната последователност.
Часът ми е като на баба.
Бог да я прости , все на лятно време го караше.
Пуша на стъпалата...
Дишам попара от спомен, никотин и планински въздух.
Аромата е кръвта, която храни плътта на свободата ми.