Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема...
Та, както казах, широко скроена съм! И ще ви го докажа нагледно, т.е. надумно!
Ето например, онзи ден в магазина. Кварталния. Аз си ходя по магазините ей така, безцелно. Сондирам мнения. На хора, дето си пазаруват по принцип, а не като мен - по изключение. Та хората си коментират това-онова - къде са промоциите; що луканката не е като е-хееее, едновремешната луканка; бъкани ли са турските краставици с нещо, дето му викат генко-мумифициран орган или каквото и да е там; лъжат ли ни предвеликденско с овнешко агнешко; инжектирани ли са шоколадите с хормона на щастието (с това съм склонна да се съглася) и каквото ви дойде на ума още... Е, има и пикантерийки за отсъстващите съседки, но аз не го ...