Инфо
Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема...
Та, както казах, широко скроена съм! И ще ви го докажа нагледно, т.е. надумно!
Ето например, онзи ден в магазина. Кварталния. Аз си ходя по магазините ей така, безцелно. Сондирам мнения. На хора, дето си пазаруват по принцип, а не като мен - по изключение. Та хората си коментират това-онова - къде са промоциите; що луканката не е като е-хееее, едновремешната луканка; бъкани ли са турските краставици с нещо, дето му викат генко-мумифициран орган или каквото и да е там; лъжат ли ни предвеликденско с овнешко агнешко; инжектирани ли са шоколадите с хормона на щастието (с това съм склонна да се съглася) и каквото ви дойде на ума още... Е, има и пикантерийки за отсъстващите съседки, но аз не говоря зад гърба на хората, не! Никога! Уф, отплеснах се. Та тоя път реших, да не бия все на очи, ще си взема една кутия локум. С една българка изрисувана отгоре, викам си - да подкрепяме българското! Отивам на касата, давам 5 лв., касиерката стиснала с рамо телефона, очичките ù светят от кеф и ни "Добър ден", ни "Довиждане". Ма, аз нали съм си ларж, тя ми връща 9.40 и си мълча! Няма да се разправям за някакво ресто, я! Така де!
Демократична съм и като майка. Майка-мечта, ви казвам! Идва онзи ден щерката и вика: "Мамо, ще си татуирам пеперуда". Няма проблем, бе мами, татуирай си, ама що пеперуда? Татуирай си гъсеница, ще мине повече време, докато се превърне в пеперуда и респ., по-дълго ще си носиш татуто. Така де, отде да знам, че това, дето си го рисуват тук-там по дупетата, било вечно? Ние едно време все татуировани и пиърсинговани сме си ходели!
И честно, много разбирам кога мъжете са гузни! Все едно им пише с големи букви на челата какво прегрешение са извършили. Хващам ги, ви казвам, от воле! Даже някои приятелки идват на кафе вкъщи с мъжете им. Умишлено! На петата минута съм ги разбрала хубостниците, тъй както гледкат мило-мило жениците си, какви имена си премятат през мозъците. Премятат, ама като в оная, тото-сферата. Усещам ги, как - не знам! И правя списък с прегрешения, обаче нали съм си свободомислеща, не го давам на приятелките си. Тц! Казвам им: "Не виждаш ли как те гледа, бе, направо те обожава!" Със списъка отивам после при мъжленцата и така се издържам. Безработица, какво да сториш! Поне магии не правя като някои шарлатани! Моето се води научно-изследователска високоинтелектуална дейност, нали?
И моичкият и той... Хвана си любовница! Веднага го надуших! В усещанията си съм като ловджийска хрътка! Ама либерална ловджийска хрътка! Рекох си, какво толкова, прищяло му се на мишленцето сиренце, нека си хапне! Какво като не е Рокфор! Пък той, горкичкият, щот нали е гузен, няма да ви казвам как ми угажда! Снощи ми направи педикюр. Френски.
Чакайте, че ме вика, днес ще ми прави тибетски масаж, цял ден го разучава в интернета. Подготвил си е една лозова пръчица, та с нея ще ме масажира. Ама аз нали съм си ларж, нямам против!
Айде...
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Хем забавно, хем актуално, хем и по всичко си личи, че на лирическата героиня много й се отдава научно-изследователската, високоинтелектуална дейност... Но заслугата според мен е най-вече на талантливата й авторка, много ми хареса, истинско удоволствие е да се чете хем забавно, хем и талантливо написана проза, която съдържа много мъдро и много актуално послание! Поздрави и от мен!
-
Няма да е скоро, Стефчо
Светлинко, скъпа, ама разбира се! Дори не е нужно да питаш! Етюдът е твой! Аз само ще ръкопляскам на пресъздаването ти
Маги, знаеш, че винаги ми е изключително приятно, когато ме навестиш!
С благодарности! -
усмихна и мен, Таня... едно такова свежо
и от душа... усмивка и поздрав и за теб.. -
Оф, значи - колкото повече го чета това "Инфо", толкова повече ми се ще да го изиграя! Ама без майтап! Затова, искам разрешение, Токси! Позволи ми при първия удобен случай да го направя! Моля те! Моля те! Моля те!!
-
Стефане, кой ти каза, че нямам сътворено
Безжичен, аз ще се направя, че не съм прочела коментара ти и проблемът е решен!
Ивон, радвам се, че мислиш така!
Благодарско! -
Приятно и уютно четиво! Хареса ми!
-
Е, тези са ми от най-любимите. Харесва ми, че се включи. Ами сега... какво направих... няма да пиша нищо, че иначе да не излезе, че съм подмазвач на редактора (така му викахме в древните времена, от които е "оригина" на моето съществуване) . Абе хуморът и пак хумора му е начинът (демек, майката)...
-
Послушах те и нали съм си ларж, то не беха колене, то не беха лакти. Сега и едните, и другите ме болят
-
Ти за всеки случай му приготви едно шиацу, ама такова, с повече колена и лакти.
-
Воистина воскресе, Стефане!
Благодаря ти от сърце! -
Сър Димитри, това е твоята област и се радвам, че имам подкрепа точно от теб!
Дани, чета прозата ти всеки път с удоволствие!
Людмиле, ми ядоса ме, бе! Не ти, касиерката - нула внимание, айде де! Тя мен уважава ли мъ, ааа!
Благодаря ви! -
Тънък и свеж хумор... Само, дето лирическата е много либерте... /на мишленцето сиренце, нека си хапне!/
Айде... приятен масаж!!! -
Е, то харно си го надиплила туй разказче, ама послъгвай с мярка, де! Особено онова за „премълчаното” ресто.
-
Нещо ми прещрака музата тая вечер
Благодаря ти, Ани!
А, кафето... По всяко време, пия го дълго и сладичко, благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
