Колкото повече задълбаваме във възвърнатия капитализъм, толкова повече разочарованието нараства. Навремето четяхме „Клетниците“, „Жерминал“, „Тютюн“, „Желязната пета“ заради художествената им стойност и бяхме убедени - авторите преувеличават, че животът в тази обществена формация е друг, че дава възможности на можещия, знаещия, искащия…
Е, оказа се, че действителността в творбите на Смирненски, Елин Пелин, Балзак, Дикенс, Горки, Стайнбек е действителността около нас. С някои променени детайли от модернизацията във времето.
Само дето едно време са съдели за реалността по преживяното и в малък диапазон около субекта. Днес съдим по информацията, теоретично обхващаща целия свят.
И с това нараства броят на скептиците. Защото се увеличават зрящите.
Навремето баба ми ме убеждаваше: „Това е вярно – казаха го по „славейчето“ /както викаха на радиоточката в Борован.
Днес надали има човек, осмеляващ се да стане за смях с аргумент: „Това е така – показаха го по телевизора“…
Нещо повече – медиите с ...