Инсайт

-         Всяка жаба да си знае гроба!

-         Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.

-         И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в  гьол?

-         Само ако възприемате хората като жаби!

-         Добре тогава, като душите ви не са гробища, защо ви е лекар, за да бъдете по-малко смъртни ли?

-         Тоя въпрос ще го отчета като реторичен.

-         Приемете го като "дежа вю"! Аз съм просто вашето съзнание, което се докосва до нещо, което все още не сте изрекли!

-         О! Ако си моето съзнание, значи признаваш, че си роб. Така ли е?

-         Всичко си има причина, а ако няма - трябва да има. Замисли се какъв роб съм аз, дето трябва да галиш като его!

-         Е да де, ама по-добре жаба, отколкото роб !

-         Хахаха, твоят свят се дели на можещи и можещи, но тук всичко е в черно и бяло. Виж, ще те открехна за един фокус. По принцип не си издавам тайните, но ти успя да ме разсмееш. При това си просто жаба, така че няма от какво да се притеснявам! Погледни се в огледалото!

   Алармата иззвъня и той отвори очи, протегна се към часовника на нощното шкафче и в този миг се огледа непринудено в него! Защо пък точно жаба – изрече на глас, осенен от прозрение. Примигна няколко пъти, после стреснато се ококори. Вкочанен за части от секундата, рязко скокна от леглото! Днес бе последният сеанс, за който бе обещал, че наистина няма да закъснее, а терапевтът му все пак успя да хване “последния влак”:

...

-        Мисля, че напипах нещо и като че ли вече имаме прогрес! Засега ще отменим срещата със специалиста, който бях ти препоръчал! Съгласен си, нали?

-   Това трябва да е реторичен въпрос.

-  Добре, сега вече ще се опитам да ти обясня откъде идват страховете...

-  Аз вече зная, знаел съм го винаги, а сега просто ще изляза от блатото! -

прекъсна го, успявайки да се саморазсмее!