Тонката беше ядосан. Беше си пропуснал тренировката, което в неговия случай означаваше, че беше изпуснал кулминацията на деня. Нямаше да хвърля щанги по пода в залата, нямаше да грухти и пръхти, мъчейки се да се пребори с тежестите, но може би най-голямата загуба беше, че нямаше  да проведе дежурния си разговор с Мимито от бара. Тонката обожаваше да ù разказва за своите фитнес-подвизи и да я гледа как попива всичко с жаден поглед. До колко тези подвизи бяха истина и до колко погледът на Мимито беше жаден, а не празен и безразличен, остава мистерия. Все пак Тонката реши да излезе някъде из махалата. Каква е ползата да си фитнес батка, ако не можеш от време на време да разходиш цялата тая мускулатура, разперил гръб да ходиш тежко и да гледаш лошо всеки, който не успее да се размине с теб по тротоара. И така, Тонката се приготви набързо, сложи си изрязания черен потник с брокатените надписи, характерен за бургаските гларуси, който обаче доста бързо бе наложен като модна тенденция от техните софийски събратя.  С мъка успя да се провре през касата на вратата, но в крайна сметка излезе благополучно и закрачи  гордо по улицата, като не пропускаше възможността да се огледа в някоя витрина на магазин или прозорец на кола. Като цяло Тонката беше впечатляваща гледка, а дори не се беше напомпал този път. Може би единственият му кусур беше прямостта. Не че беше нещо лошо, но обикновено кварталните принцеси се плашеха от реплики от рода на „А, ма, курво, че те ебем!”.  Иначе беше доста начетен и нерядко дори прибягваше до употребата на сложни изречения. Събеседниците му можеха да си избират от богата гама от теми за разговор, които започваха от  „колко буташ от лежанка”  и плавно минавайки през „а тая много че я клатим” завършваха с „че одиме ли таа вечер у Биад бе”. Доста бегло и грубовато е това описание на дълбоко емоционалната и комплексна личност на Тонката, но той самият мрази многословието и не би се представил с повече от няколко думи. Той реши да се отбие в кварталния бар, който в никакъв случай не беше смърдящо и пълно с алкохолици мазе. Напротив, на заведението бе дадено изисканото име „При Цецка”, а в менюто му имаше по нещо и за най-претенциозните, макар че в петък сменяха мазнината на фритюрника и обикновено не предлагаха специалитета на заведението, а именно цаца с пържени картофи.  Посетителите на „При Цецка” бяха предимно възрастни господа, които търсеха разтуха след тежък работен ден на зеленчуковата борса. Имаше разбира се и ВИП зона, където ограничените места обикновено се заемаха от каймака на обществото- спортистите и ман’кенките. Тонката, който несъмнено спадаше към първите, наперено се настани на една маса и си поръча любимия коктейл, който също като заведението носеше името „Цецка”.

Нека оставим за момент Тонката и обърнем внимание на други двама посетители на това приятно местенце - Патриция и Васко. Патриция беше перлата на махалата. Безпроблемно завършила 12-ти клас, тя беше може би най-интелигентната млада дама, някога стъпвала в бара. За разлика от повечето интелигенти млади дами обаче, тя напълно си даваше сметка за своите качества и се възползваше от тях по най-добрия възможен начин. Подбираше си кавалерите според строги критерии, които беше съчинила с помощта на реномирания женски журнал „Vaginatown”, който съветваше своите читатели, че ако мъжът бил различен от другите, това го прави непременно добра партия  и  вече могат да се правят планове за сватба. Освен това, Патриция наистина мразеше да я наричат с пълното ù име. Предпочиташе Пати от известната певица Пати Смит, която често посочваше като своя пътеводна звезда, макар и да се затрудняваше да изброи повече от три нейни песни .  Характерна за Пати беше страстта ù към литературата. Тя сама бе загубила бройката на прочетените книги, а фейсбук статусите ù винаги представляваха цитати на някой известен автор. Може би най-дълбоката мисъл, видяла някога нейната фейсбук стена, гласеше „Copyright  1937 R,  John Steinbeck, All rights reserved”, от любимата книжка на Патриция „За мишките и хората”. Под статуса Патриция услужливо обясняваше, че R-то всъщност не било  точно R, но клавиатурата не ù позволявала да изпише правилно символа.  Не би било учтиво към Тонката да се задълбочаваме повече в описанието на Пати, след като за него отделихме едва няколко реда. Младата интелектуалка, отново по съвет на любимото си списание, беше на среща с господин, който напълно се вписваше в определението „различен от другите”.  Името на този господин беше Васко и той с натежало сърце се бе отказал от Diablo III в името на любовта. С парите за играта той си купи прилични  дрехи, подстрига се, че дори купи цветя. В общи линии Васко беше пълна противоположност на Тонката и мечтите му бяха доста далеч от това да има чифт огромни ръце и широк гръб, а девизът му едва ли казваше „По-добре як и тъп, отколкото само тъп”, думи, пред които фитнес батката се прекланяше.  Точно  обратното, Васко копнееше да намери някого, с когото да излиза и да се отърси поне за малко от виртуалния свят. За негово огромно съжаление човекът е социално животно и доста често му се налага да комуникира с други. Не е много ясно как се стигна до срещата му с Пати, най-малкото защото бе всеизвестен факт, че тя подбира само най-изтънчените сред мъжете, а той съвсем не бе такъв. Както и да е, уреченият час дойде и Васко с треперещи пръсти изключи лаптопа и излезе.

Патриция пък беше подранила и бе пристигнала в бара с десетина минути по-рано. По това време на деня в „При Цецка” рядко имаше хора, а днес не беше изключение. Единственият посетител беше огромен мъжага, с черен потник с брокатени надписи и меланхоличен поглед. Пати първоначално реши да излезе и да чака отвън, но после си промени мнението, отиде на бара и си поръча чай, защото така правеха изисканите млади дами по цял свят. Тонката естествено нямаше как да не забележи девойката на бара. Поогледа я внимателно, стана от масата и се приближи към нея. Изгрухтя нещо и след като тя го помоли няколко пъти да повтори, в крайна сметка се чуха думите:

- Мноо си готина, мацо, айде да те возим у баварецо?

Пати се стресна, но нямаше как да отрече, че беше впечатлена от този екземпляр. Може би не отговаряше на всички критерии от списъка ù, но пък компенсираше с друго...

- Съжалявам, но чакам някого. - нацупи се тя, дълбоко в себе си надявайки се онзи да не се откаже преждевременно.

Тонката обаче рядко се проваляше, а успехът му с жените бе пословичен. Той се прокашля и прочисти гърлото си, за да избегене грухтенето и продължи с ухажването:

- Мани го тоя, дето го чакаш. Че те повозим малко, па после че те водим у нас да те поклецам. Оферта си е, ма, ае тръгвай!

Очевидно тонът на Тонката не търпеше възражения и Патриция нямаше как да откаже на такъв властен мъж. Цупейки се, тя тръгна след него. Да, цупеше се, но пък вътрешно сияеше. Беше си намерила страхотен джентълмен, все пак, повечето млади интелектуалки биха ù завидели, ако можеха да го видят.

И така, Патриция излезе с Тонката, който услужливо я повози на бавареца и я „поклеца”, точно както бе обещал. После обаче се отдаде на бурна авантюра с Мимито от бара и набързо забрави старото си завоевание, оставяйки Пати с разбито сърце, отчаяна и навеки разочарована от всички мъже. „Еднакви сте всички, боклуци до един!” гласеше един от първите ù авторски статуси, който бе удостоен с около 25 харесвания, все от дами, които бяха споделили съдбата ù. Васко пък пристигна тъкмо навреме, но не намери никого в бара. Почака известно време, изпи няколко бири и се прибра. Същата вечер си купи Diablo III с последните си спестявания и заживя с него до края на дните си.