Мето обожаваше интелектуалките. Дами начетени, на неопределена възраст. Тяхната общителна компания го провокираше творчески. Зареждаше го със своеобразно ве нулево. Застанал на верандата на хотела, с изглед към морския лазур, в този топъл септемврийски ден на енската година, той беше в компанията на голяма "риба". Дама от сой, от зодия Риби. Тя произвеждаше неотразимо впечатление на всички участници в протичащата скучно международна научна коференция на Жолио Кюри. Нейната дълга почти до петите коса, балните тоалети, с които се движеше всекидневно, огромните й изпъкнали очи с рибешки овал, както и финесът на държанието й, рязко контрастираха с очуканите лицеви фасади на редовите ченгета - научни работници, с които постоянно бе свикнал да си има работа. Приличаше на руска аристократка от минал век, прекарваща свободното си време в Париж и донесла оттам маниери и обноски от друг порядък. А и фамилията й бе загадъчна: Магярова. Злите езици говореха, че е изоставила единствения си син в по ...