В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, за да се яви сам пред владетеля. Пък и съдбата не му отредила син, а девет румени, тъмнооки дъщери.
Завайкал се сиромахът, ревнал, приискало му се болест да тръшне децата му, та да не ги храни, щом мъжка отмяна не могат да са му.
Плачът му чула Агафия, най-малката. Решила да отмени болния си баща и вместо него да отиде на война. Скроила си мъжки дрехи, с нож срязала плитките си. Запасала в пояса си стария бащин пищов и се явила пред царя, заедно с другите момчета, стража да става. Ден и нощ се менели, а Агафия наравно с другарите си пазела съня на царя и царицата от тъмни сили.
Царицата засънувала чуден сън: Девойка, тъничка като млада ябълчица, стои пред вратата, с меч в ръка и допълзят ли з ...