Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациент от мен, но домашните не ме възприемаха като напълно здрав. Като че ли вкъщи имаше само медицински работници. Жена ми се интересуваше единствено дали нещо не ме боли, дали съм гладен или жаден и изпил ли съм лекарствата си. Страхуваше се да не би да ми причини физическа болка, а не усещаше, че ми нанася духовна. Чувствах странна студенина. Всички ми бяха чужди.Те можеха да разберат терзанията на литературните и на филмовите герои, но не и моите. От друга страна, не желаех състрадание и милостиня. Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак. Освен това, тежеше ми, че други ме издържат и се грижат за мен, вместо аз да гледам семейството си. На всичко отгоре, дойде някакъв офицер и ка ...