Искам да се гушна в теб, искам да ме обгърнеш със силните си ръце, да почувствам мощта ти. Искам да ме прегърнеш силно, да ме целунеш така, както само ти ме целуваш. Искам да ме обгърнеш с нежност и да ми дадеш обич. Искам много обич!

До теб се чувствам добре! До теб се чувствам желана, красива, изящна, малка и нежна... Чувствам се крехка до теб; силния и непоколебим. Сякаш всеки момент ще ме духне вятърът, но ти ме обгръщаш с ръка и оставам сгушена до теб. Сякаш всеки момент ще ме грабне ежедневието в оковите си, но чувам, че ме викаш и оставам при теб. До теб съм всеки миг, всяка минута, всяка секунда... Със теб съм, когато дори не съм близо. Със теб съм в мислите си; представям си те как спиш като дете след поредната изморителна нощна смяна. Представям си те; ангел унесъл се в сън, забравил за мъката навън. Не виждаш слънцето, не чуваш дъжда, не усещаш вятъра... Сякаш си сам на света.

Сега аз не съм при теб. Сега съм чужда... "До понеделник" - казваме и двамата. Но от петък до понеделник е много време. Дълго време ще ме обгръща другият, дълго време ще понасям целувките, ще търпя милувките, ще трябва да му отвръщам...

Чудя се как живееш с тази мисъл? Знаеш, че има и друг, че ти си втори по ред, но не знаеш, че си вече първи в сърцето ми. Ти не претендираш за място; просто искаш да си с мен. Благородно е от твоя страна. Не изявяваш претенции за "собственост".  А аз не мога да избера, не мога да реша... По-лесно щеше да е, ако бях без душа, ако нямах сърце, ако нямах съвест да ме съди, ако можех просто да отсъдя; теб или теб...

Но времето ще покаже. Времето ще отсъди кой. Който издържи до края, този ще е. А аз мога само да чакам...