29.11.2011 г., 12:20 ч.

Искам Някой да ме помни 

  Проза » Други
1233 0 15
3 мин за четене
Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на себе си. Дължиш го на нищожната вероятност ти, да си точно Ти на този свят. На (не)вероятността твоите родители някога да се срещнат под всичките абсурдни обстоятелства, на (не)вероятността техните родители да се срещнат и техните родители, и техните родители... И всичко това да създадат най-прекрасното нещо, на което е способно любовта им – Теб.
Такъв, какъвто си.
Ако щеш чисто биологично, дори и тогава шансът е бил едно на милиони (един от милионите сперматозоиди).
И понякога в очите на някой (всеки) или нещо (всичко) може да си луд, затворен, твърде добър, твърде лош, твърде краен, нерешителен, импулсивен... Но ти си Ти, а и всички хора, които историята помни до днес, са били луди, затворе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Охрименко Всички права запазени

Предложения
: ??:??