Изморен съм. Мисля си, че вече знам какво ще се случи във всеки един момент. Не мога да избягам от отчаянието на реализма. Знам твърде много за твърде много, но и така знам твърде малко за твърде много. Много са онези, които искат да оставят ясна диря в битието ми, малко са тези, които имат смелостта да застанат зад думите си. Всеки почва да ми се струва уникален и в известен смисъл е такъв. Но до време. Адски бързо постъпките на хората ме довеждат до мисълта да ги катекоригизирам и поставя в определена рамка, на определно място в лавицата ми с познати. Почти всяка чужда грешка си има причина и в доста от случаите причината е следствие от мой импулс. Затова понякога съм твърде дисциплиниран, защото ако дам нотка емоция, и реализмът смачква всяка доза оптимизъм. Предполагам, това е някакво суеверие, породено от редица случайни случки. Самите хора ми дават по свой си начин инструкции какво да правя, а аз трябва само да се науча как да ги прочитам правилно освен ако самите инструкции не с ...