ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ОСЛЕПЯВАНЕ
Дните минават бавно, бавно. Две седмици нищо не се случва.На скайпа се взирам в лицето на дъщеря си, за да открия промяна. Питам непрекъснато какво и се случва, за да разбера дали шесте деца са още с нея, но тя след толкова ин витро не ми отговаря убедително.Гледам от моето място децата в детската площадка как се къпят в пясъка и се , моля, моля...Дано този път да и оставят поне eдничко, да осмислят живота и.
Звъни телефонът. Синът ми е. Гласът му е ужасен. Скачам на крака. Тъжните нотки и обръщението ,,майче“ показват лоши новини.
–Майче, стана нещо с кака...Ето, давам ти я...
Сълзите ми рукват. Мъка. Мъка...Моето птиче с изгорено крилце отново е пострадало. Не са помогнали нито сълзите, нито питката, с тях замесена!Не са помогнали нито белите цветя, нито горещите ми молби, отправени към небето! Нечий голям грях изкупува детето ми!
На телефона е. Плаче. Като видяла капките кръв, е загубила съзнание. Мъчи се да ме убеди, че аз съм била там, но никой не и вя ...