10 мин за четене
Сляпата и инвалида
Срещам тук една жена. Наричам я героиня. Не свързвам това с войните, не, тя живее в мирно време, в една развита демократична страна.Не виждам очите и, но я придружава куче, от онези, които придружават слепите хора тук. Я някой да спори с мен за разума у животните!
Тя и то чакат автобуса. На път за работа пътуваме заедно и аз им помагам да се качат. Сядам винаги до тях. Кучето подгъва лапи на пода и аз го наблюдавам с интерес. Очите му са много тъжни. Влагата в тях говори, че е загрижено.
Погалвам го по главата и го печеля като приятел. Питам го:
-Защо са тъжни големите ти очи? Липсва ли ти нещо? И аз съм тъжна...
- За нея мисля. Аз вече съм изморено, а тя си няма никого...ако си отида аз, тя ще остане сама-говори ми то, вперило поглед в безжизнените и очи.
Белезите по лицето на жената издават, че нещо се е случило с нея.
Познавам още един герой, в инвалидна количка. Веднъж той ми разказа как са рязали от двата му крака. Говореше с усмивка. Даже уточни, че се радва, з ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация